Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. В старата част на града е имало около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща в момента е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии.

  Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница на града, която сега е вградена в хотел.

 Старият град е дълъг само 850 и широк 350 м. През различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега.

  До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата.

  За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум завладява града и в него се заселват славяни и българи. За по-дълго време Несебър - както го наричат славяните е отново в български ръце в годините на царуването на цар Симеон Велики. 

  От епохата на българското Възраждане в Несебър са останали доста къщи -типични представители на Черноморския тип къща, част от многото работили в града вятърни мелници, баня и чешми. От края на миналия век Несебър е малък град с основен поминък риболов и селско стопанство – предимно лозарство и ленопроизводство. От 1959 г., след построяването на Курортния комплекс “Слънчев бряг”, в града и околностите активно се развива международния туризъм.